Протекционизмът се върна, преди всичко в САЩ. Движещите сили зад него са ксенофобията и носталгията. Могат да се изтъкнат аргументи и за степен на самодостатъчност, от съображения за националната сигурност. Но тези аргументи се нуждаят от щателна оценка. Това не се случваше, със сигурност не и при Доналд Тръмп. Но въпреки че тонът при Джо Байдън е различен, реалността, уви, не е. Напротив, протекционизмът се превърна в един от малкото въпроси, по които има двупартиен консенсус, пише Мартин Уулф за Financial Times.
В комюникето, публикувано от лидерите на Г-7, се казва, че „се договорихме ... да... осигурим бъдещия ни просперитет, като защитаваме по-свободната, по-справедлива търговия в рамките на реформирана търговска система”. Това прикрива разлома между САЩ, които все повече се съмняват в търговията и, да речем, Германия, зависима от търговията за своя просперитет, което важи и за всички по-малки страни с високи доходи.
Не е изненадващо, че голяма държава със сложна икономика и разнообразни ресурси като САЩ има тенденция да търгува по-малко интензивно от по-малките и затова се интересува по-малко от търговията. Тя получава много от предимствата на търговията чрез вътрешна специализация. Но както твърди Ан Крюгер в книгата си „Международна търговия“, търговията е помощница на икономическия растеж в целия свят от Втората световна война насам.
Освен това, дори ако търговията е по-малко жизненоважна за САЩ, отколкото за останалите членове на Г-7, това не означава, че САЩ са нещастна жертва на порочните практики на останалия свят и особено на Китай. Напротив, прибягването до протекционизъм прилича на търсене на ключове под улично осветление, не защото са били загубени там, а защото там е най-светло.
Проблемът на САЩ е, че протекционизмът - данък върху местната икономика, главно потребителите, в полза на производителите - е политически приемлив, но неефективен заместител на добре проектираната социална мрежа. Европейците имат много да учат от САЩ, особено по отношение на иновациите. Но относно комбинирането на отворената търговия с личната икономическа сигурност (и съответното нагаждане на търговията), те са далеч напред.
В разкошна скорошна полемика икономистът Адъм Поузен се изправя челно срещу протекционистките аргументи. По-специално, отбелязва той, САЩ не са изключително отворени за търговия, а са относително затворени. През последните две десетилетия те не претърпяха изключителна степен на отваряне, а се оттеглят от откритостта. Не са изключително засегнати от вноса от Китай, като за всяка загуба от китайската конкуренция около 150 работни места са били загубени поради „подобни шокове в други отрасли“. САЩ не са уникална жертва на намаляващата заетост в промишлеността, същото се случва с всички страни с високи доходи.


Катастрофа с жертва край Свищов
Алжир обърна Йордания на Мондиала
Съдът образува ново дело по иск на „МБАЛ Варна“ ЕООД срещу НЗОК
Без ток във Варна на 23 юни 2026
Мачовете и спортът по ТВ днес (23 юни)
Акционерите на Nissan отстраниха директор след сблъсък с Renault
Иран бърза да върне азиатските купувачи на петрол след свалените санкции
Европа развива тревожна пристрастеност към американския газ
Петролът задържа спада си след облекчаването на санкциите срещу Иран
Супер Ел Ниньо: Климатичният риск се връща като фактор за пазарите
Пълните хибриди: Как работят и защо са толкова добри за града?
Mercedes залага на самолетна технология
Спирачките с течност отиват в историята
Toyota отива на съд за плагиатство
Бензиностанция предложи награда за залавяне на крадец на гориво
Хеликоптер на бреговата охрана се разби по време на тренировъчна мисия в Аляска
Напрежение в Гърция заради паметна плоча на Гоце Делчев в с. Баница
Велислава Петрова: Не сме единствените с резерви към санкции срещу патриарх Кирил
Земетресение с магнитуд 4,1 по Рихтер на гръцкия остров Евбея
Очевидец на трагедията на Лъвов мост: На луд ли ще ме правиш за 40 евро?